Последна снимка

 Тя е тук, но и я няма

виждам всичко ясно очертано - 

цветове, форми, цялата гама,

записана в картина няма...


Веднъж погледнах я, решиж да снимам

този миг, и помня своите мисли,

че трябва да запиша таз картина

в която е донякъде щастлива.


Че после, когато си отиде

ще търся тези спомени последни,

те ще се запечатат със години

и ще заместят всички мои мисли прежни.


Сега е топла, мека, жива,

след утре ще е камък вкоченен...

но мойта снимка дълго ще я има

и ще запечата този ден.

Comments

Popular posts from this blog

Една крачка напред - две назад

БАНКОВ ТОРМОЗ

Пишем поезия когато сме тъжни