Една крачка напред - две назад
Има ли такова чудо на чудесата - талантлив човек, интелигентен, кадърен и схватлив, с добър характер и желание за успех - а реализацията му в живота го поставя на ниво "дъно" и "провал"? И цял живот се бори за да оцелее, парите никога не му достигат, дори в повечето случаи е затънал в дългове и мизерия.
Разбира се, че има. Не само има, ами и такива хора при нас преобладават. Не казвам, че всички сме скъсаняци и провали, но ми се струва, че повечето от "издънките" на обществото са именно такива хора. Хора, притежаващи уникално мислене, хора с голямо его, в повечето случаи подплатено с реални умения; хора, които съзнават интелекта и способностите си и имат някакъв план или цел за успех и реализация.
Но, уви, нещо винаги ги спира и успехът и реализация никога не идват. А по мои наблюдения такива хора не се задоволяват с малко, искат или всичко, или нищо. И живота им отговаря подобаващо - оставя ги с празни ръце.
Това важи не само за България, въпреки, че при нас спънките и препятствията, които живота поставя пред такива хора, са в пъти повече. Те правят една крачка напред, а обстоятелствата и съдбата ги връщат с две назад. Или пък самите те се връщат назад, най-често защото губят търпение, не довършват нещата до край и се захващат с нещо друго, което отново нямат търпението да довършат. И тъжната статистика е, че на 20 такива хора само един успява, а останалите потъват в неизвестност и много често бедност и мизерия.
От друга страна практичните хора нямат проблем - при тях всичко е средна работа. Притежават някакви качества, не се стремят към повече и се задоволяват с малко. Като цяло при тях няма крачки назад и в крайна сметка стигат до целта си, с бавно темпо, но вървят напред, а това е най-важното.
Какво целя с всичките тези празни приказки? И аз не знам, разсъждавам си тука и се мъча да проумея какво не ни е наред на нас хората. Защо качества, които би трябвало да ни помогнат да пробием в този живот, в действителност са причината за провала ни? Какво означава човек да е "непрактичен" и да "се рее в облаците"? Означава точно този човек, който описах по-горе. Означава, че такъв човек се има за повече и се мисли за специален, и това изкривява преценката му за живота. Такъв човек с лекота би постигнал среден успех и стабилен живот, но той не се стреми към това, за него в средни цели и мечти няма предизвикателство, той осъзнава качествата си и иска живот, който да отговаря на амбициите му. И въпреки, че е по-умен и кадърен от останалите, тези му качества не са достатъчни за да успее. Достатъчни са обаче, за да объркат мозъка му и да му попречат да мисли трезво.
Сигурна съм, че всички имаме познати и роднини, които малко или много отговарят на това описание. Всяко семейство си има своята "черна овца", почти всеки затънал човек е имал период в живота си, в който близките му са възлагали големи надежди на него и са останали разочаровани. Точно такива хора посягат към чашата или затъват с някакъв друг порок. Точно емоции като разочарование и потъпкани мечти тласкат подобни хора надолу, и падането им е толкова тежко, че в повечето случаи не могат да се изправят и си остават на дъното.
Какъв е извода? Ако природата те дари с повече качества от останалите, в действителност тя ти прави лоша услуга. Интелектът и талантът, ако не са комбинирани с останалите качества, необходими за да оцелееш в живота, те обричат на провал и рзочарование. И колкото и да не ти се иска, при всяка крачка напред, следват две назад.
Разбира се, че има. Не само има, ами и такива хора при нас преобладават. Не казвам, че всички сме скъсаняци и провали, но ми се струва, че повечето от "издънките" на обществото са именно такива хора. Хора, притежаващи уникално мислене, хора с голямо его, в повечето случаи подплатено с реални умения; хора, които съзнават интелекта и способностите си и имат някакъв план или цел за успех и реализация.
Но, уви, нещо винаги ги спира и успехът и реализация никога не идват. А по мои наблюдения такива хора не се задоволяват с малко, искат или всичко, или нищо. И живота им отговаря подобаващо - оставя ги с празни ръце.
Това важи не само за България, въпреки, че при нас спънките и препятствията, които живота поставя пред такива хора, са в пъти повече. Те правят една крачка напред, а обстоятелствата и съдбата ги връщат с две назад. Или пък самите те се връщат назад, най-често защото губят търпение, не довършват нещата до край и се захващат с нещо друго, което отново нямат търпението да довършат. И тъжната статистика е, че на 20 такива хора само един успява, а останалите потъват в неизвестност и много често бедност и мизерия.
От друга страна практичните хора нямат проблем - при тях всичко е средна работа. Притежават някакви качества, не се стремят към повече и се задоволяват с малко. Като цяло при тях няма крачки назад и в крайна сметка стигат до целта си, с бавно темпо, но вървят напред, а това е най-важното.
Какво целя с всичките тези празни приказки? И аз не знам, разсъждавам си тука и се мъча да проумея какво не ни е наред на нас хората. Защо качества, които би трябвало да ни помогнат да пробием в този живот, в действителност са причината за провала ни? Какво означава човек да е "непрактичен" и да "се рее в облаците"? Означава точно този човек, който описах по-горе. Означава, че такъв човек се има за повече и се мисли за специален, и това изкривява преценката му за живота. Такъв човек с лекота би постигнал среден успех и стабилен живот, но той не се стреми към това, за него в средни цели и мечти няма предизвикателство, той осъзнава качествата си и иска живот, който да отговаря на амбициите му. И въпреки, че е по-умен и кадърен от останалите, тези му качества не са достатъчни за да успее. Достатъчни са обаче, за да объркат мозъка му и да му попречат да мисли трезво.
Сигурна съм, че всички имаме познати и роднини, които малко или много отговарят на това описание. Всяко семейство си има своята "черна овца", почти всеки затънал човек е имал период в живота си, в който близките му са възлагали големи надежди на него и са останали разочаровани. Точно такива хора посягат към чашата или затъват с някакъв друг порок. Точно емоции като разочарование и потъпкани мечти тласкат подобни хора надолу, и падането им е толкова тежко, че в повечето случаи не могат да се изправят и си остават на дъното.
Какъв е извода? Ако природата те дари с повече качества от останалите, в действителност тя ти прави лоша услуга. Интелектът и талантът, ако не са комбинирани с останалите качества, необходими за да оцелееш в живота, те обричат на провал и рзочарование. И колкото и да не ти се иска, при всяка крачка напред, следват две назад.
Comments
Post a Comment