Will Be Soon...

Сянката на нищото се извисява и сякаш всеки миг ще ме погълне... Ще се стопя ли в нея безвъзвратно или ще я пречупя и изтръгна Тъмата се простира надалече, протяга пръсти тънки и студени към моята душа погубна вече готова да потъне във забвение... Кое е страшното, къде е ужаса? Във нищото което дебне в мрака. Или в познатата тъма на самотата която тихомълком също чака Да ме погълне, да превземе всичко ценно и да изиска своя дан горчивина но аз не мога да оставя нещо тленно да изгори във мрачната й тъмота...

Някои хора са родени с късмет... Някои хора имат място, където са защитени от всичко, още от момента, в който се появят на този свят... Някои хора имат дом... Когато си навън, сред чужди, които не те разбират... Когато си далеч от познатата си среда и трябва да се бориш, за да оцелееш... Когато имаш нужда от опора, от близост и комфорт, където да се прибереш след тежък ден... когато имаш нужда от дом... И когато нямаш такъв... Какво правиш тогава? Ами какво друго, оцеляваш...  Или умираш. Силните оцеляват. Но се променят. Спират да са наивни. Спират да вярват в чудеса. Вярват само в себе си. Защото само благодарение на себе си са още тук. Силните не се сриват, защото никога са нямали дом... те са благодарни, че са оцелели въпреки това, и сега имат възможността да си създадат свой собствен дом. Ако всички хора бяха силни, нямаше да има нещастие по тая земя...  Но, уви, не са.