БАНКОВ ТОРМОЗ

или Новото оръжие за мъчение на финансовата криза

Живеем във века на развитите комуникационни технологии. За повечето от нас разстоянията почти не са от значение. Дори бабите ни вече имат GSM-ми, да не говорим за 10-годишните им внуци...

Мобилните оператори се препъват един в друг и като змията, изкушила Ева сама да сложи край на блаженството си в Райската градина, се надпреварват да ни предлагат все "по-добри" оферти, набивайки ни в главите колко "безплатни" екстри получаваме ако изберем точно тях.
Ще си кажете - може всичко останало да не ни е наред, но поне вече имаме утехата да си говорим неограничено време с близките си, при това "почти" безплатно!

Да, ама не...

Насред целия хаос и стрес от мъчителното ни ежедневие, насред ужаса от финансовата криза, още по-страшната зима, хаоса в политическия ни елит, заплахата от глобалното затопляне, че дори и слуховете за края на света (както всички знаем, на 21 декември 2012 година мъките ни ще свършат ;))... насред целия този ужас, който всяка сутрин ни кара да си зададем въпроса: "Има ли за какво да стана от леглото днес?", сякаш всичко изброено ни е малко, ами сме изправени и пред един нов враг - едно ново чудовище, чийто тъмен и ужасяващ силует се извисява застрашително над нас и ни преследва дори и в кошмарите ни: БАНКИТЕ!

Баха ли по-добри времена преди няколко години? Бяха...
Повярвахме ли, че нещата най-накрая вървят към оправяне? Чак да сме повярвали, не. Но се надявахме...
Теглихме ли всевъзможни заеми за всевъзможни глупости, лекомислено отхвърляйки сценарий, при който положението ще се промени към по-лошо? "Че по-лошо от това накъде?", казвахме си ние и теглихме...

Е, положението се промени. Към много по-лошо.
И започна ВОЙНА - между банките от една страна, и нередовните платци от друга...

Оръжията на агресорите:

• писма
• email-и
• телефонни обаждания
• предупреждения
• заплахи
• ултиматуми

Тактиката на противника - ГЛУХА ЗАЩИТА:

• "Какво е това нещо, дето му викате телефон? Аз такова нямам."
• "Не чувам нищо да звъни!"
• "Няма ме!"
• "Глух съм!"
• "Умрях!"

И отново, и отново... Колкото повече се спотайва противника, толкова по-агресивни стават враговете му, очевидно убедени, че с постоянното си преследване ще склонят нередовния платец да махне с вълшебната си пръчица и да направи така, че шефът му да му плати заплатата навреме, или клиентът му да бъде така добър и да си заплати покупката също навреме, или пък някоя добра душа да реши да го вземе на работа и този път наистина да му плати в края на месеца... а защо не и да настане световен мир, политиците да спрат да ограбват народа, човечеството да престане да унищожава планетата си и да си спомни, че няма къде да се евакуира... Ех, размечтах се! Какви ли чудеса не могат да правят вълшебните пръчици...

Но, уви. Явно прихическият тормоз от страна на банките не е достатъчен, защото тези лоши нередовни платци продължават да закъсняват с месечните си задължения и само се преструват, че не знаят как се фабрикуват пари! Какви хора има, а?
"Но нищо", казват си банките. "Ще засилим тормоза, ще звъним всеки ден, по няколко пъти даже - на личния телефон, на работното място, защо не и на всички познати на въпросния длъжник? Все някой ще си спомни, че живеем във века на комуникационните технологии, все някой ще чуе нашия зов..."

Какъв зов? Какви технологии? Какви телефони? Аз за такова нещо не знам. Някой звъни ли? Не, нищо не чувам...