Няма да плача
Няма да плача... не, няма да се предам, да се откажа от всичко, което ми дава сили и ме зарежда със спомени мили. Римите бликат в душа пропита от горчивина и мъка, от живота убита... сиротна, без дом, без приятели, близки, оставена само на трохи и огризки... Не, няма! Не го заслужават! Мизерните твари, що управляват таз бедна земя, тъй любима и свята, чиято любов тъй безсрамно подмятат в празни думи и обещания грешни... Предатели утре, герои днешни! Шепа хора, десетки на брой, обрекли милиони на глад и застой. Спомни си народе, че таз паплач там, зависи от нас, от нашия дан, не ние сме слабите, не те са всесилни, спомни си свойто наследство милно и отстоявай това, което е наше, не чакай някой да го заплаши. Ние сме тук, ние сме отдавна, ние ще бъдем държава славна завинаги, без значение кой е тук и представлява нащия слой. България е вечна, като Слънцето, Луната, без нея не е съща Земята. Ние бяхме, сме и ще бъде...