Как да не го убия

Всеки път, когато отида до тоалетна, и той е там...

На тавана, не е много голям, но достатъчно, че да се почувствам несигурно.

Знам, че е живо същество, знам, че не ми вреди по никакъв начин... но присъствието му там ме гложди...

Ами ако следващият път докато съм в тоалетната се спусне върху мен? Опитвам се да го игнорирам, но знам, че е там... И знам, че няма да се успокоя, докато не го убия, и не съм сигурна, че никога няма да ме полази...

Не го убих. И един ден отидох в тоалетната, и той не беше там. Сега се оглеждам навсякъде. Знам, че трябва да е там някъде. И ме дебне. И съжалявам, че не го убих докато знаех къде точно се намира.

Страхът от тези същества е толкова голям. че оправдава всичко, което им приченяваме. Питам се, защо? 

Comments

Popular posts from this blog

Една крачка напред - две назад

БАНКОВ ТОРМОЗ

Пишем поезия когато сме тъжни