За силните хора

Някои хора са родени с късмет...
Някои хора имат място, където са защитени от всичко, още от момента, в който се появят на този свят...
Някои хора имат дом...

Когато си навън, сред чужди, които не те разбират...
Когато си далеч от познатата си среда и трябва да се бориш, за да оцелееш...
Когато имаш нужда от опора, от близост и комфорт, където да се прибереш след тежък ден... когато имаш нужда от дом...

И когато нямаш такъв...

Какво правиш тогава?

Ами какво друго, оцеляваш... 

Или умираш.

Силните оцеляват.

Но се променят. Спират да са наивни. Спират да вярват в чудеса. Вярват само в себе си. Защото само благодарение на себе си са още тук.

Силните не се сриват, защото никога са нямали дом... те са благодарни, че са оцелели въпреки това, и сега имат възможността да си създадат свой собствен дом.

Ако всички хора бяха силни, нямаше да има нещастие по тая земя... 

Но, уви, не са.






Comments

Post a Comment

Popular posts from this blog

Една крачка напред - две назад

Има ли такова чудо на чудесата - талантлив човек, интелигентен, кадърен и схватлив, с добър характер и желание за успех - а реализацията му в живота го поставя на ниво "дъно" и "провал"? И цял живот се бори за да оцелее, парите никога не му достигат, дори в повечето случаи е затънал в дългове и мизерия. Разбира се, че има. Не само има, ами и такива хора при нас преобладават. Не казвам, че всички сме скъсаняци и провали, но ми се струва, че повечето от "издънките" на обществото са именно такива хора. Хора, притежаващи уникално мислене, хора с голямо его, в повечето случаи подплатено с реални умения; хора, които съзнават интелекта и способностите си и имат някакъв план или цел за успех и реализация. Но, уви, нещо винаги ги спира и успехът и реализация никога не идват. А по мои наблюдения такива хора не се задоволяват с малко, искат или всичко, или нищо. И живота им отговаря подобаващо - оставя ги с празни ръце. Това важи не само за България, въпреки, ч...
Read more

БАНКОВ ТОРМОЗ

или Новото оръжие за мъчение на финансовата криза Живеем във века на развитите комуникационни технологии. За повечето от нас разстоянията почти не са от значение. Дори бабите ни вече имат GSM-ми, да не говорим за 10-годишните им внуци... Мобилните оператори се препъват един в друг и като змията, изкушила Ева сама да сложи край на блаженството си в Райската градина, се надпреварват да ни предлагат все "по-добри" оферти, набивайки ни в главите колко "безплатни" екстри получаваме ако изберем точно тях. Ще си кажете - може всичко останало да не ни е наред, но поне вече имаме утехата да си говорим неограничено време с близките си, при това "почти" безплатно! Да, ама не... Насред целия хаос и стрес от мъчителното ни ежедневие, насред ужаса от финансовата криза, още по-страшната зима, хаоса в политическия ни елит, заплахата от глобалното затопляне, че дори и слуховете за края на света (както всички знаем, на 21 декември 2012 година мъките ни ще свършат ;))... ...
Read more

Пишем поезия когато сме тъжни

Това го видях току що в едно интервю и се замислих - колко вярно е всъщност! След това си казах, че да, това е вярно, но аз не искам да съм тъжна и най-вероятно никога повече няма да пиша поезия. Потърсих този блог с намерението да го изтрия, и попаднах на едно стихотворение, за една снимка, което разтърси душата ми. Бях забравила, че съм го писала някога, но когато го прочетах не можах да сдържа сълзите си.  То има смисъл само за мен, но този смисъл е толкова дълбок, че буквално разкъсва душата ми. Не искам да напиша нито едно стихотворение повече. Аз спрях да пиша преди доста години, само някои много травмиращи събития биха ме накарали да започна отново. Не искам. Предпочитам никога да не напиша нито един стих повече през живота си!
Read more