Да си българин е привилегия, но струва майка си и баща си

Някой замислял ли се е колко е платил и продължава да плаща за това, че в личната му карта пише гражданство - българско? Колко години от живота му са заминали в жертва на тази държава? Колко косми са му побелели заради тази привилегия? Колко близки е изгубил?

От както се помним сме свикнали ние да сме тези, които се съобразяват с правила и закони... И защо не - та нали за да има развитие, трябва да има ред, все пак хаоса е във вреда на всеки от нас... Над главите ни са виснали хиляди закони и правила и ако не ги спазваме, си понасяме съответните наказания.

Значи, какъв е извода? Раждаме се, растем и остаряваме, и с всяка секунда от нашия живот в мозъците ни се наслагват правила - "Това можем да правим", "Това не можем", "Това трябва", "Така не трябва", "Така ако направиш, страшно" - един дълъг списък от неща, с които трябва да се съобразяме. И този списък се трупа всяка секунда и от човешки същества се превръщаме в ходещи бази данни.

Та колко плащаме за това, че живеем тук и сме българи?

Да видим:
- дишаме замърсен и отровен въздух;
- чупим си колите по развалени пътища;
- пешеходците, от друга страна, заобикаляме колите по тротоарите и се кръстим всеки път като излезем на улицата да не ни блъсне някой;
- ядем имитация на храна (много често вредна за здравето);
- плащаме хиляди такси и данъци;
- работим без да получаваме адекватно заплащане за труда си (или пък без да получаваме каквото и да е заплащане);
- плащаме прескъпо за здравно осигуряване, а когато се наложи да отидем на държавен лекар, се отнасят с нас като с просяци, все едно ни лекуват по милост;
- или пък много често треперим от страх да не се разболеем по-сериозно, защото повечето от болниците ни са като машини за смърт, или поне ние ги възприемаме така (защо ли?);
- почти всеки ден ни спират нещо - я тока, я водата, я интернета, я кабелната - понякога и в комбинации, но пък иначе всички са много стриктни и точни когато стане време да си плащаме сметките - закъснеем ли с няколко дена, веднага ни режат (и компенсации естествено няма);
- дискриминират ни в собствената ни държава - напоследък, за да си намерим работа, задължително трябва да знаем перфектен... аха, мислите си английски? Уви, не - трябва да знаем турски;
- младежите се лутат безработни или на обща работа (тези от тях, които все още не са забегнали за чужбина), а почти всички административни постове и длъжности са заети от връзкари още от Татово време, които не знаят от къде да си пуснат компютъра, но пък иначе винаги ни посрещат с кисели физиономии...

...Ох, списъка с "привилегиите", които получаваме от това, че живеем в тази държава може да продължи още и още... В момента не се сещам за нещо друго, ако по-късно ми хрумне още нещо или пък някой има какво да добави към списъка, ще го редактирам.

Но като цяло, ако направим сметка за това, което плащаме и това, което получаваме в замяна, излиза, че порождение сме на един голям, грозен минус, който се увеличава с всеки изминал ден и ако искаме някога да постигнем баланс, единственият начин е да забравим за математиката и да хванем гората. Или пък да си намерим друга държава...